Wednesday, April 23, 2014


Нов тип бронзова автономна монета на Дионисополис

Янислав Тачев


New Type of Bronze Autonomous Coin of Dionysopolis

Yanislav Tachev

Abstract: Here, we present a bronze, autonomous coin type which has an interesting and untraditional iconography for the Dionysopolis Mint which has not yet been published.  The coin type has the following description:
Obverse: head of Hermes with a petasos, turned to the right.
Reverse: Caduceus; there is a demoticon at its right side, abbreviated with 3 letters – ΔIO; at the left side there is a name of a coin magistrate which is written in an abbreviated way with two letters – ЕY.
Hermes appears occasionally only on these nominal urban coins, minted around the middle of the II century BC. The image of Hermes and his attributes which are presented on the Dionysopolis coins are very different from the conventional images which are known from the coins of Odessos, Kallatis and Tomy. This fine and precise style of manufacturing of coin stamps is typical of coin emission, minted in the II century BC in Dionysopolis. Despite the fact that the style of the coin stamps is specific for each of the four West Pontic polis (Odessos, Dionysopolis, Kallatis and Tomy), it is noteworthy that the "Hermes/Caduceus" type is stamped on, over the small denominations of urban coins minted in parallel in these four urban coinages.
The first two letters of the Magistrate`s name (EY) are stamped on the reverse of the new Dionysopolis coin type which is presented in this publication. Magistrate EYKΛEOΣ was in charge not only of the autonomous Dionysopolis coinage, but he was also responsible for the Schytian ruler coinage during the reign of King AKPOΣA (160-120 BC.).
The use of similar iconographic types minted in the same chronological period in different cities, can be explained in two ways: on the one hand, it is the subordination of the tradition established  by the historical period and aesthetics; and on the other, it is the fact that these types are easily understandable for the residents of the polis, and for the inhabitants of the surroundings, namely Gets and Scythians.


За първи път бронзова монета на Дионисополис е публикувана през XVIII век от основоположника на научната нумизматика Joseph Eckel.[1]
През следващите два века редица чужди и български учени[2] публикуват дионисополски автономни монети, но все още липсва цялостно задълбочено изследване върху монетосеченето на полиса. До настоящия момент съществуват само частични публикации и научни съобщения, които акцентират върху отделни периоди от продължилото над шест века градско монетосечене, или върху отделни екземпляри дионисополски монети, с които авторите разполагат.
Липсата на цялостно и задълбочено изследване създава погрешно впечатление за едно сравнително късно започнало и скромно монетосечене, сравнено с това на съседните западнопонтийски полиси.
В процеса на работа върху корпуса „Монетосеченето на Дионисополис IV век пр. Хр. – III век сл. Хр.“ открихме голям брой нови монетни типове и варианти. Тук представяме един бронзов автономен тип с интересна и нетрадиционна за монетарницата на Дионисополис иконография, който не е публикуван досега в специализираната литература. Типът има следното описание:


реален размер

         1                  2                 3
                    

                     
       

размер 2:1

      

    
                

                


Аверс: Глава на Хермес с петасос, надясно;
Реверс: кадуцей, от дясната му страна демотикон, изписан в съкратен вид с три букви – ΔIO, отляво, част от име на монетен магистрат, изписано в съкратен вид с две букви ЕY.
1.      10 мм диаметър, тегло – 1,03 гр – частна колекция;
2.      10 мм диаметър, тегло – 1,01 гр – частна колекция;
3.      10 мм диаметър, тегло – 0,95 гр – частна колекция;

Проучихме два екземпляра от този рядък дионисополски тип, съхраняващи се в частна колекция (сн. 1 и 2).
Монетите са намерени случайно при изкопна дейност в местността „Кулака“, отстояща на километър и половина югозападно от гр. Балчик (ант. Дионисополис). Известен ни е и трети екземпляр, продаден на търг в чужбина (сн.3).[3]
Иконографията на представения тип не е характерна за автономното монетосечене на Дионисополис. Върху аверсите на автономните дионисополски монети преобладават изображенията на Дионис, Деметра и Кибела. Хермес се появява инцидентно само върху този най-малък номинал градски монети, сечени около средата на II век пр. Хр. До настоящия момент автономни монети от западнопонтийския регион, представящи Хермес върху аверса и кадуцей върху реверса, са известни от монетосеченето на Одесос[4], Калатис[5] и Томи[6], но не и от Дионисополис.
Изображението на Хермес и неговият атрибут, представени върху дионисополските монети, са твърде различни от конвенционалните изображения, познати от автономните монети на Одесос, Калатис и Томи.
Върху аверсите на дионисополските монети Хермес е изобразен много реалистично и детайлно, въпреки твърде ограничения размер на монетното поле. Той е представен като мъж на средна възраст, с пълно лице, едър прав нос, месести устни, двойна брадичка и масивен врат. Петасосът е положен леко върху главата. Той е без крила, периферията му е широка и хоризонтална.
Върху реверса на монетите основният атрибут на бога е представен изправен, без крила, дръжката му (за разлика от схематичните изображения върху монетите на съседните градове) е богато украсена със сферична украса.
Надписите са изписани със съразмерни букви, разположени пропорционално от двете страни на кадуцея. Изящният и прецизен стил на изработка на монетните печати е характерен за монетните емисии, сечени през II век пр. Хр. в Дионисополис. Въпреки специфичния за всеки от четирите западнопонтийски полиса (Одесос, Дионисополис, Калатис и Томи) стил на изработка на монетните печати, прави впечатление, че типът „Хермес/кадуцей“ е поставян само върху малките номинали градски монети, сечени пaралелно в четирите градски монетарници.
От Древногръцката митология е известно, че Хермес освен пратеник и вестител на боговете, има и безброй други функции и превъплъщения. Подобно на много други богове Хермес е покровител и вдъхновител на плодородието. Той е бог на богатството; покровител на търговците, на всички пътници, скитници, крадци, мошеници, оратори и адвокати; бог на съня и водач на душите на мъртвите по пътя към подземното царство на Хадес. Атрибутите на Хермес са: кадуцеят (крилат жезъл с две увити около него змии), крилатите сандали, кесията с пари и петасосът (пътническа шапка, понякога увенчана с крила).[7]
Върху реверса на представения тук нов дионисополски тип са изписани първите две букви (EY)  на магистратско име. Същите две букви, както и цялото име в родителен падеж (EYKΛEOY) на този градски чиновник са ни познати от още седем различни бронзови автонимни типа. С типа „Хермес/кадуцей“ номиналите, сечени под негов контрол стават четири.
През II век пр. Хр. бронзовото монетосечене на полиса е най-обилно и разнообразно. В градската монетарница се отсичат единадесет различни типа автономни монети. Освен автономните в Дионисополис през този период се отсичат и шест типа бронзови владетелски монети за скитския цар AKPOΣA.[8]
Според Д. Драганов[9] магистратът EYKΛEOΣ освен за автономното монетосечене на Дионисополис, отговаря и за скитското владетелско по време на  управлението на цар AKPOΣA (160-120 г. пр. Хр.)[10].
Само през II век пр. Хр. в Дионисополис се отсичат по-голям брой бронзови автономни типове, отколкото в Аполония, Месамбрия и Одесос за целия им предримски период.
Изследвайки големия брой (над 40) бронзови автономни типове на Дионисополис, откриваме някои сходства с иконографския репертоар на съседните гръцки полиси. Тези сходства маркират неизбежните връзки и взаимоотношения, характерни за градове съседи.  Между западнопонтийските полиси съществуват със сигурност взаимоотношения и в религиозния, културния, и в стопанския им живот. Употребата на сходни иконографски топове, сечени в един и същи хронологически период в отделните градове може да се обясни от една страна с подчиняването на установена за историческия период традиция и естетика, а от друга – с обстоятелството, че тези типове са лесно разбираеми за жителите на полисите, а и за населяващите околностите им гети и скити.
Сравнителният стилов анализ безспорно доказва, че освен сюжетно сходство между някои от бронзовите автономни типове на Дионисополис и тези на съседните западнопонтийски полиси, не се откриват други прилики като: общи аверсни печати, общи гравьори и близки стилови сходства.
През къснокласическата и елинистическата епоха Дионисополис има своя собствена монетарница, в която работят изкусни и грамотни гравьори със свой собствен почерк и стил, който се отличава от този на съседните гръцки градове.


[1] Eckel, J. Doctrina numorum veterum. Vindobonae, 1794, Vol II. p. 14.
[2] Pick, B. Die antiken Münzen von Dacien und Moesien, I, 1. Berlin, 1898. p. 130-131; Tacchella, D. Monnais de la Mesie inferiure (lle supplement ancorpus) in RN, 1903, p.208-210; Мушмов, Н. Античните монети на Балканския полуостров. София, 1912. с. 10-11; Sutzu, M. Buduri si monete inedited din orasele noastre pontice. BSNR12, Bucurestii, 1915, p. 170-171; Ruzicka, L. Inedita aus Moesia inferior, in NZ50, NF10. 1917, p.100-102; Becker, E. Moneta si ponduri inedited din Kallatis si Dionysopolis. Bucurestii. 1939. p. 24-25; Герасимов, Т. Произход и значение на монетите. През вековете. София, 1938. с. 294-295; Canarache, V. Monede autonome inedited din Dionysopolis sicronologia lor relative. SCN. Bucurestii. 1957. p. 61-78; Draganov, D. The bronze coinage of Dionysopolis. In NCir. 150 Nr 10, 1997. p. 371-377; Лазаренко, И. Бронзови владетелски монети, сечени в Дионисополис през IV век пр. Хр. – ИНМВ, XL (LV), 2004. с. 132-137; Карайотов, И. Бронзовите монети на Месамбрия, Аполония, Одесос и Дионисополис. Сравнителен анализ – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, III, 2006. N. 1 с. 63-80.

[3] Helios Numismatik, Auction 8, 13.X.2012 Lot 163.
[4] Мушмов, Н. Цит. Съч. с. 85 N. 1540.
[5] Talmatchi, G. Monetarile oraselor ves-pontice Histria, Callatis si Tmis in epoca autonoma. Bucurestii. 2012. p. 763, 764.
[6] Pick, B., Kurt Redling. Die antiken Münzen von Dacien und Moesien I2, Berlin, tabl. V, 19, 22; VI, 5.
[7] Делев, П. Религия на Дрвена Елада. София. 1999, с. 14.
[8] Драганов, Д. Монетите на скитските царе. София, 2012, с. 11-13.
[9] Драганов, Д. Пак там.
[10] Андрух, С. Нижнедунайская Скифия в VI – начало I в. до н.е. Запорожье, 1995, с. 163.

No comments:

Post a Comment