Tuesday, February 4, 2014

Градски и владетелски бронзови монети


Градски и владетелски бронзови монети, контрамаркирани и
пренасечени в Дионисополис през
елинистическата епоха
Янислав Тачев

City and Ruler Brozne Coins Contramarked and Restamped in Dionysopolis during the Hellenistic Period
Yanislav Tachev

During the last two decades the count of the bronze coins with Dionysopolis contramarks which have been found by the researchers is increasing continuously. In this particular study we have investigated 205 copies of bronze coins contramarked and restamped in Dionysopolis during the Hellenistic Period. These coins which were found in the area of the Greek colony are an authentic source and a solid basis for a thorough research which envelopes few particular problems.
We have separated two individual groups of coins – Dionysopolis coins and coins of the neighbour Hellenistic poleis – Callatis, Tomis and Histria.
We have tried to provide a hypothetical chronological restoration of the contramarking and the restamping processes accomplished in the Dionysopolis coinage during the Hellenistic period. However, to a certain extent such results are provisory which is due to the lack of enough testimony regarding the period.

            През последните две десетилетия броят на откриваните бронзови монети с дионисополски контрамарки се увеличава непрекъснато. В настоящето изследване проучихме 20
5 екземпляра бронзови монети, контрамаркирани и пренасечени в Дионисополис през елинистическата епоха. Тези монети, открити в античната хòра на гръцката колония, са автентични исторически извори и солидна база за щателно проучване, което обхваща няколко отделни проблема.
Според принадлежността си преизползваните монети се делят на две отделни групи – градски и владетелски.
            Първата група се състои от собствени (дионисополски) градски монети и градски монети на съседните елински полиси Калатис, Томи и Истрия.         
            Втората група е съставена от монетите на петима от скитските владетели: Сариак, Канит, Тануза, Елис и Акроза. Не са открити контрамаркирани в Дионисополис монети само на шестия владетел – Харасп.
            Монетосеченето на скитските владетели от Добруджа е самостоятелна научна задача, която излиза извън рамките на това изследване. Достатъчно важно е тук да се представят резултатите от проучването на контрамаркираните в дионисополската монетарница скитски монети, доколкото те са тясно свързани с изясняването на автономното монетосечене на града и неговата финансова политика през елинистическата епоха.
            От проведеното проучване се установи, че в Дионисополис са контрамаркирани и пренасечени само бронзови монети. Правилната хронологическа подредба на двете дейности, както и установяването на относителната хронология на отделните типове и варианти контрамарки е от важно значение за коректното датиране на контрамаркираните емисии.
            Пренасичането и контрамаркирането на монети са дейности, докоито се прибягва най-често в период на икономическа криза. През елинистическата епоха това са често използвани способи, както в западнопонтийските градове,така също и в тракийските Севтополис[1] и Кабиле[2].
            Целта на пренасичането и контрамаркирането е бързо да се пуснат в циркулация парични знаци, като се спестят време и средства за добиване на метал и отливане на нови монетни ядра. Преизползвани са остарели, излезли вече от употреба и захабени градски монети, чужди градски монети и владетелски монети на вече политически неактуални владетели. Монетите с променена принадлежност, с нова парична стойност и удължен срок на обращение са пускани в редовна циркулация с цел бързо задоволяване на неотложните нужди. Пренасичането се извършва с печатите (матрици) на новия епоним. Използват се най-често печатина актуални типове градски монети. Изображенията на контрамарките почти винаги са взаимствани също от вече отсечени и познати градски монети. Това се прави с цел те да бъдат лесно разпознаваеми за населението, използващо контрамаркираните монети[3].
            Контрамарките повтарят вече известно и добре познато на населението монетно изображение. Тази тяхна иконографска особеност ги прави своеобразна връзка между отделните емисии[4].
            Дионисополските монетни чиновници през елинистическата епоха използват два различни типа кръгли контрамарки. И при двата типа ясно се разграничават по няколко стилови групи при изработката на печатите. Различните варианти на печатите, както  и големият брой контрамаркирани монети от различни емисии са доказателство за мащабността на процеса и неговата продължителност.
            За постигане на относителна датировка на етапите на контрамаркиране и пренасичане, както и за правилна хронологическа систематизация на дионисополските монетни емисии помогна използването на интердисциплинарния метод на проучване. Получените данни от проведения синхронен анализ на нумизматичните и епиграфските паметници са анализирани като единна изворова база и въз основа на тях се постигна правилна хронологическа подредба на отделните процеси.
            Благодарение на открития през април 2007 година в Балчик храм на понтийската майка на боговете (Кибела) и огромния брой епиграфски паметници в него (30 на брой) научаваме за административната уредба, религиозните култове, военните успехи и неуспехи, културното и икономическоторазвитие на Дионисополис.
            При проведените разкопки от екип в състав: ръководител –Игор Лазаренко, членове – Елина Мирчева и Радостина Енчева, в храма са открити епиграфски надписи, датиращи от IVвек пр. Хр. до IV век сл. Хр.
            Според изследователите храмът е построен през първата или втората четвърт на IIIвек пр. Хр. и функционира до средата на IV век сл. Хр. Този период може да бъде проследен в епиграфската колекция, състояща се от надписи, датиращи от целия период между първата половина на III век пр.Хр. до първата четвърт на IV век сл. Хр.
            Епиграфските надписи са няколко групи: почетни декрети, надписи, съдържащи посвещения на различни божества, списъци на членовете и жреците на различните култове, посвещения в чест на богинята Кибела, надписи, свързани с фестивали и религиозни ритуали, имена на богове и др. В храма са открити и по-ранни от сградата надписи, които са преизползвани.
            Имената на четирима от монетните магистрати ΔIMOΦΩN, AKOPNION, ΔIONYΣIOY и AKOPNION–син стават известни от епиграфските паметници (почетни декрети). Надписите са разчетени от Н. Шаранков[5] и датирани към II и I век пр. Хр.
            В декретите от храма тези дионисополски граждани са упоменати като булевти и жреци в градските храмове. Преди да заемат висши длъжности, те изпълняват длъжността на монетни магистрати. Позицията на монетен магистрат предхожда длъжността на булевт, тъй като е известно, че монетните чиновници са нисши магистрати.
            Първото голямо количество контрамаркирани в Дионисополис монети са собствени градски от типа: аверс: „Глава на Дионис надясно“; реверс: „лавров венец, в него ропалон между две звезди“. Монетите са голям номинал с метрични параметри: тегло – около 8,50 гр и диаметър около 21,5 мм. Снимки на проучените 15 екземпляра са представени в Таблица 1.
            Върху единадесет от дванадесетте монети е изписано в съкратен вид с четири букви част от името на монетния магистрат TIMH. Името на този дионисополски чиновник се среща върху още един тип едрономинални монети: аверс : „глава на Дионис“; реверс: „лозова клонка с гроздове“. Върху останалите четири контрамаркирани екземпляра е изписано името на друг магистрат, също съкратено с четири букви IΦIA. Този монетен магистрат е познат от още два типа дионисополски монети от по-малък (среден) номинал. Първи тип: аверс: „глава на Дионис“; реверс: „грозд“; втори тип: аверс: „глава на Кибела“; реверс: „тирс и житен клас“.
            Описаните четири типа монети се секат през втората четвърт на III в. пр. Хр., по същото време  е построен и храмът Метроон на фригийскатабогиня Кибела. Култът ѝ придобива голяма популярност в Дионисополис и през втората половина на III в. пр.Хр. изображенията на богинята се появяват върху най-големия номинал градски монети, измествайки тези на Дионис.
            Кибела е почитана като пазителка на градовете, покровителка на морето, горите, планините, зверовете, плодородието и живота на Земята. Типичен за богинята атрибут е тривърхата корона, наподобяваща градски крепостни стени с кули (corona moralis). Изобразявана е с прибрани на кок коси, покрити с воал. Друг основен атрибут на Кибела е фиалата, която тя държи в протегнатата си напред дясна ръка.
            В края на III век пр.Хр. Кибела е изобразявана върху двете страни на монетите от най-голям номинал. Метричните параметри на монетите от този номинал се увеличават значително. Диаметърът достига 25 мм, а теглото – до 12 гр. Върху аверса се изобразява главата на богинята с воал и характерната корона моралис, а върху реверса виждаме основната статуя от храма ѝ Метроон. Тази мраморна статуя е открита през 2007 година в Балчик и се намира в градския археологически музей.
            Този монетен тип „глава на Кибела/Кибела на трон“ се задържа като най-голям номинал до втората половина на I век пр.Хр., а отсичането му продължава до края на века, но вече със значително редуцирани метрични параметри.
            Към момента на контрамаркирането, което според проведеното проучване е извършено в края на III или началото на II век пр. Хр. монетите от типа „глава на Дионис/лавров венец, в него ропалон между две звезди“ вече не са отсичани, тъй като типът е заменен от„глава на Кибела/Кибела на трон“. Изображението на фригийската богиня е актуално и добре познато на населението на Дионисополис и неговата хòра, затова е избран и такъв тип контрамарка. Поставена върху старите монети, тя им придава нов, актуален курс и удължава тяхната циркулация.
            Върху проучените екземпляри се забелязва по-ранна контрамарка,също кръгла от типа „глава на Атина с коринтски шлем надясно“. Тази първа контрамарка е поставена в съседния Калатис (дн. Мангалия). През елинистическатаепоха градските територии на Дионисополис и Калатис граничат при днешното селоТвърдица (Шабленска община). Икономическите, културните и политическите контакти между двата елински полиса продължават повече от десет века. Колективните и единични находки от сребърни и бронзови калатийски монети, откривани в дионисополската хòра са доказателство за това.         
            Отсечените през III век пр.Хр. дионисополски монети от типа „глава на Дионис/лавров венец, в него ропалон между две звезди“ попадат при търговско разплащане в съседния Калатис. За да им се предаде редовен платежен курс, са контрамаркирани с калатийската контрамарка и пуснати в циркулация.
            При поредна търговска сделка тези монети отново се връщат в Дионисополис. За да бъдат излезлите от употреба монети отново легитимни, се налага тяхното контрамаркиране с дионисополска контрамарка „глава на Кибела надясно“. Тя е поставена над калатийската, върху задната част на главата на Дионис.
            Контрамарки върху „чисти“ монети се поставят най-често върху аверса, под главата на изобразеното божество с цел да не се увреди изображението[6], но съществуват и изключения.
            Е. Бабелон[7]в края на XIX век открива и описва монета с дванадесет различни контрамарки.
            Поставените контрамарки на дионисополските монети увреждат изображението и надписите върху реверсите им. Всички проучени екземпляри са със сплескан етникон и магистратско име. Печатът на контрамарката има форма на неправилен кръг с диаметър, вариращ между 6 и 8 мм.(вж. Таблица 1, снимки 16, 17, 18)
През последната четвърт на II век пр. Хр. В дионисополската монетарница е извършено следващото още по-мащабно контрамаркиране. Голямо количество бронзови монети, състоящо се от две групи според принадлежността им е щемпеловано с контрамарка „глава на Хермес с петасос надясно“. Това е най-популярният, най-често и най-продължително време използван тип контрамарка от дионисополските монетни чиновници.
            Първата голяма група монети, подложена на контрамаркиране е съставена от емисиите на петима скитски владетели: Сариак, Канит, Тануза, Акроза, Елис.
            За скитските владетели от Добруджа не се знае почти нищо. Историческата наука все още няма задоволителен отговор на нито един от съществените въпроси, свързани с родословието и политическата им кариера; дали всичките са представители на една династия; дали властват едновременно или последователно; какви са роднинските връзки между тях; каква е относителната хронология на царуването на всеки един от тях и в какъв отрязък от време властва.
            Поради оскъдността на епиграфския и археологически материал, на някои от тези, а и на редица други въпроси, отговор могат да дадат само задълбочените изследвания на откритите скитски монети[8].
            В това наше изследване ще се спрем само на контрамаркираните в Дионисополис скитски монети.
            Според анализа на Т. Герасимов[9], а половин век по-късно и на Д. Драганов[10], върху монетите на Канит и Тануза, Елис и Харасп са изписани едни и същи магистратски имена. Това поставя тяхното отсичане в рамките на ограничен хронологически период, а еднаквият тип контрамарки „глава на Хермес с петатос“ е израз на тяхното едновременно разпространение в локалния стоково-паричен оборот. Резултатите от тези изследвания показват, че монетосеченето на скитските владетели е реализирано в непродължителен период от време[11].
            Гръцките магистратски имена, изписани върху скитските монети показват, че тези владетели прибягват до услугите на монетарниците в гръцките западнопонтийски градове. Все още не е окончателно установено кой владетел на коя точно монетарница поръчва отсичането на монетните си емисии.
            Единствената монетарница, за която със сигурност може да се твърди, че сече монети поне за един (Акроза) от шестте скитски владетели, е Дионисополис[12]. Върху шестте различни по иконография и номинал монетни типа, отсечени за Акроза, се разчитат имената на двама от дионисополските монетни магистрати.
            Името на първия чиновник, изписано изцяло (EYKΛEOY) или само с две букви (EY), срещаме върху шест различни градски дионисополски типа, отсечени през средата на II век пр. Хр. и върху три типа на Акроза. В съкратен вид името на втория монетен магистрат се чете върху два типа дионисополски монети. Изписано е с четири букви (ANΔP). Същото име е изписано в два варианта (AN, ANΔPE) и върху шестте типа на скитския владетел.
            В една от публикациите си Т. Герасимов[13]предполага, че някои от монетните типове на Канит (глава на Дионис/грозд и тирс), на Харасп (глава на Деметра/два житни класа) и на Сариак (глава на Деметра/два житни класа) също са сечени в дионисополската монетарница. Откриваните около античния Дионисополис скитски монети на Сариак, Канит, Тануза, Акроза, Елис и Харасп, както и монетите на Атей, не са доказателство за някаква скитска икономико-политическа хегемония над гръцкия полис. Нито изворовият, нито археологическият материал подсказват подобен извод. Вероятно през II век пр. Хр. западнопонтийските колонии Одесос, Дионисополис, Калатис и Томи задоволяват прищевките на скитските владетели, отсичайки за тях монети с техните имена, увенчани с царски титли и с иконография, сходна с иконографията на градските им монети[14].В този период скитските владетели са най-добрите клиенти на градските монетарници.
            След като проучихме и систематизирахме по хронологичен ред на отсичане дионисополските монети, установяваме, че емисиите на магистратите Евклес и Андреас са отсечени около средата на II век пр. Хр.
            От съдържанието на един епиграфски паметник (Проксениев декрет), открит в храма Метроон в Балчик, научаваме, че в края на II век Дионисополис изпада в голяма финансова криза. Вероятно през този труден период градската управа прибягва до най-често използваните в такива ситуации мерки, а именно контрамаркиране на излезли вече от употреба свои или чужди монети.
            С контрамарката „глава на Хермес“ са контрамаркирани тридесет монети на скитските владетели от голям, среден и малък номинал, и от почти всички типове. Не откриваме контрамаркирани в Дионисополис монети само на Харасп. С контрамарката Хермес се потвърждава легитимността на монетите на вече загиналите владетели и се показва, че те трябва да се ценят като дионисополските бронзови монети, щемпеловани със същата контрамарка, тоест гарантира се стойността им в полиса.
            Втората голяма група монети, надпечатани със същия тип контрамарка се състои от осемдесет дионисополски монети от три различни типа:  „глава на Кибела/Кибела на трон“, „глава на Деметра/два житни класа“, „глава на Дионис/лозова клонка с гроздове“.
            Тридесет монети на Калатис от два типа: „глава на Дионис/лозов венец и тирс“, представен от двадесет екземпляра и десет екземпляра от типа „глава на Деметра/венец от житни класове“. Девет монети на Томи[15]от типа „глава на Великия бог/дъбов венец, в него орел, обърнат надясно“ и шест монети на Истрия[16]от типа „глава на Деметра/орел кълве делфин“.
            Използвайки метода на сравняване и стилово анализиране на печатите, разграничихме три основни стилови групи с видими разлики в линиите на изображенията.
            Систематизирайки контрамаркираните монети, установихме, че всяка от трите различаващи се групи, се състои от различни по принадлежност, но отсечени хронологически синхронно монетни емисии.
            Според резултатите от настоящото изследване ще подредим по хронологичен ред на изпълнение отделните технологични операции, извършени в дионисополската монетарница през периода последната четвърт на II-първата четвърт на I век пр. Хр.
            Първата най-разнообразна и интересна група,      контрамаркирана с еднакви по стил на изработка контрамаркови печати е съставена от монетни типове на петимата скитски владетели. (вж. Таблица 2)
            Тези контрамаркирани скитски монети са ценен исторически извор за все още не напълно уточнената хронология на скитските емисии. Дионисополските контрамарки, поставени върху скитските монети, се явяват terminus ante quem за тяхното отсичане. Това означава, че към този период (края на II век пр. Хр.) скитските царе вече са политически неактуални по неизяснени все още причини.
            Към тази първа стилова група се отнасят двадесет и една дионисополски градски монети от четири различни типа и номинала, отсечени през мандата на монетния магистрат Евклес. Както споменахме по-рано този градски чиновник отговаря за отсичането на емисиите на скитския владетел Акроза и за автономното монетосечене на Дионисополис през средата на II век пр. Хр.
            Първият тип контрамаркирани монети на Евклес е „Кибела/Кибела на трон“ от най-голям номинал, представен е от десет екземпляра.
            Контрамарките са поставени върху аверсното изображение на Кибела. Те са сплескали реверсните изображения, но етникона и магистратското име се разчитат върху повечето екземпляри. Прави впечатление, че всички контрамаркирани монети от този тип са много изтрити от продължителна употреба. Вторият тип „глава на Деметра/два житни класа“ е представен от четири екземпляра. Монетите са от среден номинал. Контрамарките са поставени също на аверсите им, върху долната част на лицето на богинята. При този номинал монетните ядра са по-тънки и нанесената контрамарка е унищожила напълно реверсните изображения. Третият тип „глава на Дионис/лозова клонка с гроздове“ е от малък номинал.         Проучихме шест монети. При екземплярите от този тип монетните ядра са по-плътни, въпреки по-малкия диаметър. Поради тази причина част от изображенията и легендите върху реверсите са съхранени. От четвъртия тип „глава на Дионис/ропалон и тирс, между тях шапките на Диоскурите със звезди над тях“ успяхме да открием един екземпляр среден номинал. (вж. Таблица 3 – снимка 35)
            Със същите в стилово отношение печати са контрамаркирани двадесет монети на Калатис от типа „глава на Дионис/лозов венец и тирс“. (вж. Таблица 4)
            С поставянето на контрамарката „глава на Хермес“ чуждите градски монети се превръщат в законни дионисополски и се пускат в редовна циркулация. Към същата група се отнасят още деветнадесет монети на Томи и Истрия.
            Монетите на Томи са тринадесет от един тип „глава на Зевс или Великия бог/дъбов венец, в него орел, обърнат надясно“, голям номинал.
            Истрийските монети са шест на брой, среден номинал от типа „глава на Деметра/орел кълве делфин“.(вж. Таблица 5)      
            Описаната първа група е съставена от тридесет скитски владетелски и шестдесет автономни градски монети, отсечени през първата половина на II век пр. Хр. в четири различни западнопонтийски полиса, но открити в хòрата на един (Дионисополис).
            Проучвайки тази най-ранна стилова група, разграничаваме девет печата, с които са нанесени контрамарките. При всеки от тях се забелязват малки, незначителни разлики в линията на изображенията.
            Характерна особеност на групата е плиткото дъно на петасоса. Периферията му е широка и хоризонтална. Атрибутът е положен леко върху главата на бога. Чертите на лицето са пропорционални, с прав нос, открито чело и ясна линия на челюстта.
            Втората стилова група е съставена основно от дионисополски монети. Открихме и проучихме тридесет и пет екземпляра от типа „глава на Кибела/Кибела на трон“, голям номинал. Върху реверсите на всички контрамаркирани монети се разчита името на един и същ монетен магистрат. То е изписано хоризонтално под трона на богинята със седем букви (ΔHMOΦΩN). Името на този дионисополски чиновник е познато от още два типа монети от малък номинал: „глава на Деметра/два житни класа“ и „глава на Дионис/грозд и тирс“. Относителната датировка на емисиите на Демофон е втората половина (третата четвърт) на II век пр. Хр.
            За разлика от силно затритите малко по-ранни емисии на магистрата Евклес, тези на Демофон са с по-съхранени изображения и легенди. Фотоси на проучените екземпляри са посочени в Таблица 6.
            При тази втора стилова група печати се наблюдава детайлно изобразен петасос с дълбоко дъно и кордон в основата на периферията. Широка и хоризонтална, с леко увиснали краища, периферията се спуска ниско над очите на бога. Чертите на лицето са ясни. Особеност е непропорционално голямото око, изобразено в позитив.
            Монетите на Демофон вероятно са контрамаркирани в края (последното десетилетие) на II век пр. Хр.
            Контрамаркираните градски и владетелски бронзови монети явно не са достатъчни да задоволят нуждата от парични знаци на изпадналия в тежка икономическа криза Дионисополис.
            След първата бърза и по-малко трудоемка мярка, каквато е контрамаркирането, градските власти предприемат втора – препечатване на месамбрийски бронзови монети, дарени от стратега Поликсен.
            За тази финансова подкрепа, която месамбриецът оказва на изпадналия в криза Дионисополис, научаваме от един надпис (почетен декрет), изписан върху мраморна плоча с размери: височина 0,52 м, ширина 0,365 м, дебелина 0,135 м, височина на буквите 0,09-0,011 м. Декретът е открит през 1988 година в град Балчик. Подробно е разчетен от Н. Шаранков и публикуван от Л. Вагалински[17]. Надписът е датиран към края на II- началото на I век пр. Хр. Интересно е, че предложението за този декрет е внесено от Дионисий, син на Акорнион, който несъмнено е баща на известния Акорнион, син на Дионисий, почетен около 48 г. пр. Хр.в надписа IGBulgI2 , № 13. Поликсен заслужава да бъде увенчан пожизнено със златни венци. Той е споменат като „победител в свещени игри“ и вероятно това е причината, поради която се заема с осигуряването на зехтин за намазване на атлетите. По-късно, „когато градът се е нуждаел от средства“ Поликсен е единственият, който не само „се отзовал, но и единствен дал пари без лихва“. Той също така дарява средства за строеж или възстановяване на повредения или разрушен гимназион и по този начин „съдействал за развитието на младежта“. Заради съвкупните му благодеяния, съветът и народът на Дионисополис добавят към „гласуваните по-рано почести“ за Поликсен и издигане на бронзова статуя на най-видно място в гимназиона[18].
            Проучихме двадесет месамбрийски монети, препечатани с дионисополски монетни печати.
Дарените монети са от два типа.
            Първи тип. Аверс „глава на амазонка надясно“, реверс „Атина Алкис в ход наляво“. Този месамбрийски тип е пренасечен с печатите на дионисополския тип „глава на Кибела/Кибела на трон“. Проучихме седем месамбрийски монети, препечатани с този дионисополски тип. Фотоси са посочени в Таблица 7. Върху два от екземплярите ясно се разчитат част от първоначалния надпис (MEΣAM/BPIANΩN).
            Втори тип. Аверс „глава на Дионис надясно“, реверс „голям грозд“. Монетите от този месамбрийски тип са пренасечени с два типа дионисополски печати: „глава на Кибела/Кибела на трон“ и „глава на Дионис/Деметра, седнала на трон, държи два житни класа и грозд“. (вж. Таблица 8)
Този дионисополски тип, както и месамбрийският „глава на Дионис/грозд“, се отсичат през последната четвърт на II век пр. Хр. под Митридатово влияние. За Дионисополис отсичането на емисии с Дионис на аверса е систематично през целия елинистически период, но за Месамбрия е инцидентно.
Върху двата типа дионисополски печата, с които са пренасечени месамбрийските монети, се разчита името на един и същ магистрат. То е изписано върху реверса вертикално зад гърба на Кибела с осем букви (ΔIONYΣIOY). Името на този дионисополски магистрат ни е познато от пет различни типа: „Кибела/Кибела на трон“, „Дионис/Деметра на трон“, „Дионис/ропалон и тирс, между тях шапките на диоскурите със звезди“, „Деметра/два житни класа“ и „Херакъл/ропалон в лавров венец“, отсичани през втората половина (последната четвърт) на II век пр. Хр.
С настъпването на кризата в края на II век пр. Хр. с печатите на двата типа от голям номинал „Кибела/Кибела на трон“ и „Дионис/Деметра на трон“ се препечатват дарените от Поликсен месамбрийски бронзови монети, а останалите три типа от малък номинал престават да се отсичат.
Както споменахме по-горе името на този дионисополски гражданин е споменато и в Проксениевия декрет за Поликсен. Вероятно това е същият Дионисий, който преди да заеме длъжността на булевт, е монетен магистрат.
През 2002 година И. Карайотов[19]публикува седем препечатани в Дионисополис месамбрийски монети. Авторът допуска в дарението, направено от Поликсен да влизат и няколко хиляди екземпляра от двата типа бронзови месамбрийски монети. Според него такова масово пренасичане на монети на един и същ град в една и съща монетарница се среща за първи път.
Финансовата помощ, която оказва Поликсен на Дионисополис, е доказателство за икономическите и политическите връзки между двата елински полиса. Още през V век пр. Хр. месамбрийските търговци проявяват интерес към плодородната хòра на Дионисополис. За това свидетелстват находките от ранните сребърни монети на Месамбрия, сребърни оболи от типа „глава на Атина с коринтски шлем наляво/надпис МЕТА, изписан във вдлъбнат квадрат“ с тегло 0,60 гр и диаметър 8 мм.
Месамбрийските сребърни и бронзови монети са откривани най-често по долината на Батовска река (античната Зирас), където най-вероятно има емпорион, намиращ се в хòратана античния Дионисополис. За тези находки споменава в своите публикации проф. И. Йорданов[20]през 80-те години на ХХ век.
            Градските препечатани и контрамаркирани монети от елинистическата епоха най-често са свидетелства за някакъв критичен епизод от финансовата история на един или друг град-държава. Откривайки точната причина и хронологическия период на тяхното използване, познанията ни за икономическата история на гръцките полиси се обогатяват[21]. Градските управници прибягват до тези финансови мерки при крайна необходимост, масовото препечатване и контрамаркиране е начало на монетна реформа[22].
            В Дионисополис монетната реформа започва в края на II век пр. Хр. Използвайки метрологическо-статистическия метод установяваме следното: преди градът да изпадне в икономическа криза (през първите три четвърти на II век пр. Хр.) се отсичат по три различни номинала, като някои от тях с по два типа. С настъпването на кризата през последната четвърт на II век пр. Хр. от трите номинала (голям, среден и малък) остава само един голям номинал с два типа. С техните печати са препечатани месамбрийските монети.
            През първата четвърт на I век пр. Хр. се отсичат емисиите под контрола на Акорнион (жрец, булевт и почетен гражданин на Дионисополис). За кратък период се появяват в циркулация два номинала (малък и голям) с по един тип. Очевидно финансовото положение в полиса временно се подобрява. До това заключение ни навежда начинът на изработка на монетните емсиии на Акорнион. За разлика от препечатаните монети от предишните десетилетия, неговите са отсечени върху новоотлети ядра. Наблюдава се редуциране на метричните параметри на монетите (намалява диаметърът и теглото на ядрата).
            Най-вероятно след превземането на Дионисополис от Марк Лукул през 72-71 г. пр. Хр. кризата в града отново се задълбочава. Градските власти за пореден път прибягват до контрамаркиране. Използва се отново популярната в Дионисополис търговска контрамарка „глава на Хермес с петасос“, но изработена в трети стилов вариант. Щемпеловани са два вида градски монети – собствени дионисополски и чужди калатийски. Дионисополските са от един тип „глава на Кибела/Кибела на трон“ – голям номинал (таблица 9). Контрамаркираните монети са от емисиите на магистратите HEPAKΛEY и AKOPNYON. Прави впечатление, че всички контрамаркирани монети са много изтрити, явно от продължителна циркулация. Проучихме 34 екземпляра.
            Емисиите на монетния магистрат HEPAKΛEY се отсичат през втората половина на II век пр. Хр. Под негов контрол се секат 3 номинала (малък, среден и голям) бронзови монети. Малкият номинал е с два различни типа, а средният и големият – с по един тип. С контрамарка „глава на Хермес“ са контрамаркирани само екземпляри от най-големия номинал „глава на Кибела/Кибела на трон“.
            Контрамаркираните монети на AKOPNYON са също от голям номинал „глава на Кибела/Кибела на трон“.
            Установихме, че всички надпечатани монети са много изтрити. Това се отнася за монетите и двамата магистрати. Интересно е, че проучвайки дионисополското монетосечене, успяхме да открием и много запазени екземпляри от най-големия тип „глава на Кибела/Кибела на трон“, сечени при HEPAKΛEY и AKOPNYON, които не са контрамаркирани, вероятно загубени или укрити преди настъпването на кризата.
            Най-вероятно екземплярите от монетните емисии на HEPAKΛEY и AKOPNYON са контрамаркирани през средата на I век пр. Хр. след смъртта на Буребиста (44 г. пр. Хр.). Както споменахме по-рано, монетите, отсечени под надзора на тези двама диониосополски управници са контрамаркирани с печати, носещи свои характерни стилови особености.
            Със същите печати са контрамаркирани и градските калатийски монети от два типа: „глава на Деметра/венец от житни класове“ и „глава на Дионис/венец от лозови листа и тирс“. Проучихме десет екземпляра, чиито фотоси са посочени в Таблица 10.
            Калатийските монети са среден номинал, отсечени края на II и началото на I век пр. Хр.
            При третата стилова група контрамаркови печати петасосът е изобразен доста схематично – дълбоко дъно, широка и хоризонтална периферия, но без кордон в основата ѝ. Неделикатните и грозновати черти на лицето (безформен, почти гърбав нос и хлътнало око) не дават добър атестат за уменията на гравьорите през този по-късен период.
            До скоро типът контрамарка „глава на Хермес с петасос“, поставена върху монети на западнопонтийските градове и скитските владетели, се свързва единствено с монетарницата на Томи[23].   

Като основание за това са посочвани наличието на типове „Хермес с петасос“ в монетната продукция на полиса.
            До момента на настоящото проучване в специализираната литература не е упоменат фактът, че в Дионисополис през II век пр. Хр. също се секат монетни емисии от типа „глава на Хермес с петасос/кадуцей“ по време на мандата на магистрата Евклес.
            Проучвайки монетосеченето на Дионисополис, успяхме да открием и публикуваме няколко екземлпяра (вж. Таблица 11).
            Както споменахме в началото, през последните двадесет години непрекъснато се увеличават откриваните в хòрата на античния Дионисополис елинистически монети с различна принадлежност, но обединени от един общ признак – поставената върху тях контрамарка „глава на Хермес с петасос“.
            Еднаквият тип контрамарки, щемпеловани както върху скитските владетелски, така и върху автономните градски монети на Истрия, Томи, Калатис и Дионисополис потвърждават тяхната едновременна циркуалция в локалния стоково-паричен оборот на елинския полис в края на II и презI век пр. Хр.
            Изследователите нумизмати са единодушни, че контрамаркираните монети се откриват най-често и в най-големи количества около мястото на контрамаркирането им.
            90-те екземпляра дионисополски градски монети, които проучихме са открити в непосредствена близост до античния град и в руините на сателитните му селища Афродизион и Роколе. Тридесетте скитски монети и петдесетте монети на съседни западнопонтийски полиси Истрия, Томи и Калатис (общо осемдесет чужди монети), контрамаркирани със същата контрамарка, са открити в землището на град Балчик (Дионисополис). Този голям брой (170 бр.) надпечатани с дионисополската контрамарка собствени и чужди монети са автентични исторически извори за финансовите, социалните и политически затруднения, които изпитва полисът в края на II и началото на I век пр. Хр.
            Като финал на настоящото проучване е важно да отбележим, че предложената хипотетична хронологическа възстановка на дейностите (контрамаркиране и препечатване), извършени в дионисополската монетарница през елинистическата епоха, притежава значителна степен на условност, поради липса на достатъчно свидетелства за епохата.



[1]Димитров, К., Владимир Пенчев. Севтополис, том II. Антични исредновековнимонети. БАН. София 1984. с. 30.
[2]Драганов, Д. Монетосеченето на Кабиле. Ямбол1993. с. 57-68.
[3]Герасимов, Т. Антични монети с контрамарки отДолна Мизия и Тракия. Известия на Българския археологически институт, XV. София 1946. с. 51-81.
[4]Лазаренко, И. Начало и първи етапи от бронзовотомонетосечене на Одесос. Сборник Добруджа (14-16). 1997-1999. Добрич. с. 51-64.
[5]Лазаренко, И., Н. Шаранков. Храмът напонтийската майка на боговете в Дионисополис. Солун. 2010. 31-32.
[6]Мушмов, Н. Монети и печати на българските царе. София.1924. с. 19.
[7]Babelon,E. Traite des monnaies grecques et romaines. Paris. 1901. p. 642.
[8]Драганов, Д. Монетите на скитските царе. София. 2012. 47.
[9]Герасимов, Т. Цит. съчинения. с. 57-58.
[10]Драганов, Д. Цит. съчинения. с. 11.
[11]Юрукова, Й. Монетите на тракийските племена ивладетели. София. 1992. с. 163.
[12]Драганов, Д. Цит. съчинения. с. 11.
[13] Герасимов, Т. Монети от Канит, Тануза, Харасп,Акроза и Сариак. ИВАД, 9. 1954. 53-58.
[14]Юрукова, Й. Цит. съчинения. с. 160.
[15]TALMATCHI,G. MONETARILE ORASELOR VEST-PONTICE HISTRIA, CALLATIS SI TOMIS IN EPOCAAUTONOMA. Bucuresti.2012.p. 763 Plate LXXXI N 1,3,5,6,7,8,9,10,11; p. 764 Plate LXXXII N 1,3,4,6.
[16]Talmatchi,G. ibidum p.760 Plate LXXVIII N 1,2,3,4,5,6.
[17]Вагалински, Л. Кръв и зрелища. София. 2009. кат. Номер 154. с. 214-215.
[18]Лазаренко, И., Н. Шаранков, Р. Енчева, Е. Мирчева. Храмът на понтийската майка на боговете в Дионисополис. Солун. 2010. 31.
[19]Карайотов, И. Месамбрия и Дионисополис – културни и икономически контакти. В. Море. бр. 9, 10.09.2002, Бургас. с. 14.
[20]Йорданов, И. Нумизматична колекция наАрхеологическия музей Балчик – Исторически извор за историята на града иоколностите му. Сборник „Балчик – древност и съвремие“. Балчик 1990. 49-56.
[21]Le Rider, G. Contramarques et surfrappes dans l’Antiquite grecque Numismatiqueantique. Problemes et methods. Nancy-Lonvain, 1975. p. 45.
[22]Драганов, Д. Монетосеченето на Кабиле. Ямбол1993. с. 63-64.
[23]Герасимов, Т. Антични монети с контрамарки. 1946. с. 58; Топалов, С. Одесос.Приноси към проучване монетосеченето на града IV-I век пр.н.е. С. 1999. с. 207; Talmatchi, G. Ibidum. p. 550-570.

No comments:

Post a Comment